Честита Коледа

Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.
Честито рождество Христово

Мъглата

Падна мъгла....
Гъста, бяла като мляко, която сякаш те поглъща в обятията си и те изгубва завинаги. Обгръща всяка частица от теб, прониква в съзнанието ти и го истрива, а влагата се просмуква по гърлото ти и не те оставя да си поемеш дъх. Смразява те от вътре навън, а когато се опиташ да издишаш от устните ти се изтръгва още бяла пара, която сякаш се наслагва в мъглата около теб. Нещо злокобно се крие в тази мъгла, пречи ти да виждаш, притъпява сетивата ти, размазва зъснанието ти, кара те да забравиш... всичко.

-Къде съм?...
-Не знаеш ли?!
-Не...
-Тогава значи си изгубена. Вгледаи се добре, присвий очи и ще различиш силуети и очертания. Не можеш да не познаваш това място.
Момиченцето напрегна всичките си сили, но болката бе толкова много, че тя просот се срина на земята безпомощна и горещи сълзи започнаха да се стичат по бузите й.
-Не... недей така, не плачи. Болката ще мине. Тя винаги минава. И раните ти ще зараснат, знаеш това – жената започна нежно да я успокоява, наведе се и с дългите си бели пръсти погали копринено меката й косица.
-Защо?... Защо ми го причиняваш? Не се ли насити? Не ти ли стига? Не ти ли писна само да ме раняваш! Виж колко белези имам вече! – детето изпъна двете си ръце. По тях личаха още преси скървави следи. Щяха да останат белези, дълбоки. А над тях вече стояха предишни следи от рани. Като карта, ръцете й бяха изрисувани с тъмнорозови линии, спускащи се вертикално, или успоредно, правещи разклонения и завой, сливащи се, дори едни върху други. По цялото й тяло имаше най-различни следи, всеки удър бе оставил своя грозен отпечатък върху крехката и кожа.
Жената смръщи устни, в нещо което наподобяваше тъжна гримаса, после седна на колене до малката и като притисна ръчичките й в свойте ги положи на скута си.
-Къде сме според теб? – попита я тя след кратка пауза на мълчание.
-Не знам... нищо не мога да видя...
-Заради мъглата е. Просмукала се е навсякъде и все повече се сгъстява. В твоята стая сме, никога не сме излизали. Но можеш ли да ми кажеш коя си ти?
-Естествено че мога, аз съм си аз. Винаги съм била – уверени отвърна детето, въпреки че сълзите още не бяха попили по страните й и си личаха мокрите дири. После рязко вдигна глава и смени тона – Но ти само избягваш въпросите ми... непрекъснато. Искам отговор, а ти сменяш темата. Защо ме нараняваш? Доставя ти удоволствие да ме гледаш как страдам?! Или пък ти е весело да ме гледаш обезобразена?!
-Не... аз те обичам. И колкото и да ти е трудно да го разбереш, аз го правя за теб. Тази мъгла, не създава ли у теб чувството за изгубеност, за безнаденост?
-Не... просто ме кара да треперя... студено ми е – това бе толкова по детски прост отговор, че жената не се сдържа да се разсмее.
-Да, мъглата носи студ със себеси. Но носи и нещо друго... забрава. Често хората забравят кой са в мъглата, губят се в нея, губят самите себеси. Аз не ти нанасях всички тези белези от удоволствие, а за да те науча на нещо много важно. Да те науча да носиш белезите си, не да ги оставяш те да те носят.
-Не те разбирам... говори нормално!
-Добре, нека ти покажа и ще разбереш. Следвай ме!

-Къде съм?...
-Не ти ли е познато това място?
То сякаш изплува от мъглата. Първо бледо очертание, после цялата картина се нареди в съзнанието й. Беше в една болнична стая. Мразеше ги! Тези места я караха да се чувства потисната и сама. Но тук имаше и още едно момиченце. То лежеше на леглото до нея и стенеше от болка, а тя, тихичко хриптеше и се опитваше да задържи с усилие малкото въздух който успяваше да поеме. Другото дете май се влошаваше, беше доста по-зле от нея. Но поне не беше само. До него стоеше майка му и му четеше приказки. Всяка нощ, вече 5 вечери подред. Тя стоеше сама, свита в леглото си, и слушаше как майката четеше приказка след приказка. Тази нощ тя за пръв път спя. Беше изчела всички книжки които имаше и сега с болка гледаше малкото си страдащо момиченце.
“Нали занеш какво ще направиш сега?” – гласът бе нейният, но той прозвуча в главата й, защото тя не го чу с ушите си, с тях слушаше само собственото си дишане и хлипането на детето.
“Да, знам. Ще и дам нещо мое” – отвърна й с мисъл детето. Пасле се изправи в леглото си, отне и известо време и доста усилия, но успя да се наведе и да извади една книжка. Толкова бе стара, разпадаща се дори, завървана с конец, за да не се загубят страниците. Но с толкова красиви картинки. Беше и любима. Индийски приказки. Можеше да я чете толкова много, отново и отново. Беше й подарък, защото толкова много я бе искала и той й я бе подарил. А сега тя щеше да я даде. Притисна я за последно до гърдите си после безмълвно я подаде на майката. Тя я пое с благодарност, устните й прошепнаха нещо, но дедето не я разбра, а след минута тя отново четеше. Момиченцето не можеше да чуе думите, гласовете й се струваха така далечни. В ушите й кантеше само собственото й дрезгаво дихание и това я унасяше в неспокоен сън.
“Ти я даде, въпреки, че ти беше толкова скъпа, въпреки че те болеше и самата ти имаше нужда от нея. Другото момиченце се оправи и си отиде, ти така и не видя повече тази книга, нали?”
“Защо ми напомняш това?!”
“Искам да видиш! Помниш ли как след години ти показах същата книга и ти си я купи?”
“Да, за това винаги ще съм ти благодарна”
“Чакай, има да видиш още много неща”

Мъглата отново погълна всичко и образите изчезнаха. Изчузна и сатята. Сякаш целия свята се стопи и остана само бялата, плътна мъгла.

-Къде съм?...
-Погледни по-добре, ще се сетиш!
Бярата перелина на мъглана постепено се отдръпна, разкривайки дрега стая, обикновена, проста стая с простички мебели. И отново ето че тя бе тук, този път имаше и дено момче и едно малко коте.
-Не, моля те не я бий! Тя не искаше. Не го е направила наробно. А е толкова мъничка, ще я нараниш! – толкова му се молеше, така горещо искаше да й помогне.
“Той така и не те чу нали? Не изпълни молбите ти”
“Не...”
“Беше решил да я бие и я би... но ти не му позволи”
Свистене въвъ въздуха, удйр след удър, но детето така и не отдръпна ръцете си от котето. Всеки следващ удър и носеше все по-голяма болка, но тя прехапа устни, стисна очи и го остави. Така поне не можеше да нарани малкото животинче, което се бе свило в ръцете й и трепереше. А тя понасяше ударите предназначени за него.
“Цяла нощ не спа от болка, но котето не усети нищо. Застана между него и нея и я защити, защото я обичаше, защото тя значеше света за теб...”
“И ти ми я отне!” – прекъсна я в мислите си детето.
“Тя бе изживяла дните си, аз не мога да спирам смърта. Всеки си тоива, когато му дойде времето, не аз решавам това”
“Да, ти само си играеш с хората и живота им” – тя бе натрупала толкова много гняв, за такова малко същество, че бе направо невероятно.
“Значи още не си научила нищо, нека ти покажа още...” – със споконе тон и отвърна жената.

Малки капчици вода. Това беше мъглата. Тогава как така изглеждаше толкова гъста, толкова бяла?! Как така поглъщаше цели сгради на метри от теб? Всичко сякаш потъваше в нея като в памук, а после се появяваше нещо друго.

-Къде съм?...
-Вгледай се по-добре и ще разбереш!
В началото тя не можеше да определи какво точно бе това място. Имаше много седалки, за това предположи, че е кино, но пък бяса само в две дълги редици и то само по две. Чак когато картината се поизясни още малко тя разбра, че това беше малко рейсче. От онези, които тя наричаше буболечки, защото бяха смешни, къси и тумбести и и напомняха за торни бръмбари. Вътре бе само тя и още едан жена. Беше много късно, това бе последният рейс и тя имаше късмет, че го хвана. Вече наближаваха спирката й и детето се зиправи, за да слезе. Чак сега забеляза, че другата жена е заспала. Дали не трябваше да я събуди?
“Не, недей! Може да ти се развика! Ще ти направи фасон, ако я събудиш, а тя просто си е била леко задрямала и си зане къде слиза”
“Да, но ако си изпусне спирката? Ако слиза тук и я изпусне ще трябва да ходи пеша от доста дълго растояние в студа”
рейса намали скороста си и тогава детето взе решение. Отиде и тупна лекичко жената по рамото. Тя сънено се огледа.
-Да не си изпуснете спирката – изговори бързо момичетнцето и слезе, защото автобусът всеки миг щеше да тръгне.
Когато се обръна видя, че и жената е слязла с нея.
-Благодаря... много! – жената й се усмихна и пресече улицата към съседния блок.
“Направо добро, а не беше нужно. Можеше да ти се накара, но ти не се замисли за това, а просто искаше да и помогнеш, нали?”
“Да, така си беше... После ме изпълни онова топло чувство, че съм помогнала на някой, пък било то и непознат и то за такова дребно нещо”
“За онази жена не беше дребно нещо. Ако си беше изпуснала спирката щеше да има много проблеми. Хайде, имам да те заведа на още дено място”

Мъглата я прегърна в ледените си обятия и скри гледката от очите й. Дали не почваше да забравя? Трябваше да си спомни нещо, нещо много важно. Някого, някой който мислеше за нея сега.

-Къде съм?!...
-Не виждаш ли?! Вгледай се по-добре! Не ти ли е познато това място?
-Не, аз не помня... Всъщност.... това е...
-Това си ти сега, погледни го добре.
-И какво ще видя?! Едно дете, цялото в рани...
-Не, погледи добре!
И чак сега тя се взря, видя истински, видя какво бе станала. Толкова много болка бе понесла, толкова много мъка се бе вплела в нея, че тя не бе забелязала. Сега мъглата се разсейваше и тя можеше да види истината. Че бе станала силна. Истински силна, че бе станала способна да се отърси. Сега имаше възможност, но нямаше да я пропусне като миналите пъти, сега имаше смелоста да си тръгне и да загубри и тях и всичко тяхно. Всичко, което я раняваше. Толкова пъти се бе жертвала за тях, толкова сълзи бе преглътнала, толкова пъти бе стискала устни. Сега вече те не можеха да я наранят. А тя можеше да стане и да си отиде.
-Хайде, ела, време е! – жената я вдигна на крака и я зиправи – Аз не те подлагах на всичката тази болка и разочарования за удоволствие или просто от пищявка. Правех го, за да те науча на нещо много важно. В живота винаги има лоши неща, винаги ще имаш тежки моменти. Всеки човек е белязан, по различен начин, но повярвай ми всеки има свойте белези. Важното е да се научиш да носиш совйте белези, а не да ги оставяш те да те носят. А ти вече гордо можеш да вдигнеш глава и да живееш с твойте белези, да ги превърнеш в свой плюс не в минус. Аз можех да ти дам възможност да излезеш от тук преди години. но тогава ти нямаше да го направиш. нямаше да поемеш риска, защото не беше достатъчно силна. оставяше белезите ти да теп отискат и се скътаваше тук. А сега вече ти сама го можеш и сама ще извървиш пътя, които ще те отведе далеч от тук. Хайде, стани и излез от тази стая! Знам, че вече можеш.
Момиченцето се изправи, в първия момент бе така несигорно, така крехко, а после изправи гръб, изпъчи гърди и тръгна смело към вратата. Докосна с пръсти топчестата права и я завъртя лекичко. Тя щрякна и се открехна, а после цялата врата се плъзна в страни и разкри едни нов свят. Детето прекрачи прага, а от другата страна на вратата излезе една стройна жена на негово място.
-Какво направи с мен?! – ужаси се тя.
-Нищо... ти просто научи урока, който те превърна от вън в това, което винаги си била от вътре, една силна жена.
Доскорошното дете се огледа. Толкова много нови неща. Нови усещания. Нови емоции. Нови преживявания. И всичко това я очакваше.
-Ще има още болка, нали?
-Да, няма как иначе. Ще има болка, дори може да е много по-силна от преди. Но ти и нея ще преживееш и ще преодолееш.
-Вече разбирам. Само един въпрос ми остана... Коя си ти? Казваш, че си моята Съдба, моята Анай. Но ако беше Съдбата тогава щеше да си всемогъща и всевластан и нямаше да имаш интерес да се занимаваш с мен.
-Аз съм Съдбата. Аз съм всемогъща. Но и ти си ми интересна. Твоята вътрешна сила ме плени. Начина по който се грижиш за околните, мислиш първо за тях после за себе си. Поставяш тяхното добро пред твоето собствено. Толкова малка, а понасяш толкова много болка. Носиш тежкото бреме, без да се оплакваш, просто продължаваш напред. Падаш и се изправяш, за да паднеш отново, но не се предаваш а ставаш. Стана ми интересна. Питаш коя съм аз... Аз съм Приятелка.

Мъглата се бе разсеяла и от нея не бе останала дори капчица. Слънцето огряваше ярко измръзналата земя и бавно стопляше всичко, което докоснеше.

замъглената-природа

Мъглата на вън става все по адекватно чувствителна. Запленяващо гъста и дълбока. Мъглата колкото и да ни кара да не виждаме това,което очите ни искат. трябва ,най-малко да ни кара да се замислим, че притежаваме други контролируеми сетива.
Мъглата притежава много силно-реално вдъхновяващо чувство...Това чувство е индивидуално спрямо това къде се намираме. особено тази мъгла която виждам през прозореца. тази която до преди 15-20 мин.,опита да ме обгърне със студената си влажна мощ, сила и устременно прогресивно,завладяваща-целенасоченост,че за малко да успее.:) природата може да бъде;смях,любов,състрадание,желание,поглед,звук,...тръпка...може да е такава каквато си пожелае.тя е в нас както и ние в нея.съвършенна.всеки му е известно,че природата ни контролира по толкова дискретно съзнателен начин,че малко хора искат да вярват в това . мъглата е едно от многото й различни (спрямо желанията й чувства)-Защо.? С какво й се отблагодаряваме?
със:
- ужас мъгла (как ще стигна до там където искам ...и се почва ..цинизми...до безкрай..)
- бахти дъждъ провали ми всичко ...нищо:)
- сняг(обожавам сняг)-коледа,семейство,нова година,зима,ски.борд,камина,вино,мъгла:)
ЗАЩООО!!!!!
-ужас мъгла
-бахти дъждъ
СНЯГ --- :) кеф.......???????само позитиви свързани със снега .......
във всеки един природен каприз има , смисъл красота,полза,вдъхновение...,,както във снегът (описан по горе и не само). защо? сме слепи за тези неща.защо? не се опитваме да опознаем природата така, че да знаем защо прави каквото и да било. и да й кажем кои сме ние. та и тя защото е природа й е честна да ни отговори откровенно..(защото ни познава и обича)
аз е познавам обичам и й благодаря..
а вие ?

Защо

В сърцето на Всяка емоция, която замените, ще откриете любов и радост. Защо?

където си ти...

...
само че пак не спя малки светлини броя
и мисля че и другите не спят
от Любов
не виждам че ноща отново леети
и заедно потъваме
където си ти
вятарат до мене пак не спи
мисля че това е сън
в който заедно политаме от любов
не виждам нощщааа
където си тии
където си тии
та раа тааа таа
таааааа-а-аа
тарататааааааа
хаа
вятарат до мен пак не спии
мисля че това е сън в който заедно политаме от любов
къдееетооо си тии
където си тии
не виждам ноща
където си тиийй
хааааааааааааааа
аааааааа
аааааа-ааааа--аааа
уааааа аа а
аа
аа

Осъзнавам, че ти раздаваш много повече обич, отколкото получаваш.
Незнам дали е така, но от моите очи на страничен наблюдател кратинката изглежда по този начин.
И защо?!?
Ти трябва да бъдеш най-обичания човек на този свят!
Заслужаваш го?
Теб трябва всички да те обичат! .

.

Не, не исках да кажа това, което си помисли току що.
Теб наистина всички те обичат, но трябва да те обичат много повече!
Ти се раздаваш, раздаваш се изключително много...
Ти си щастлива.
А когато ти си щастлива, всички трябва да са щастливи.

Глупави думи.Не стигат да изкажа това, което ми се иска.
За съжаление ще се опитам да запазя тайната за себе си...
Ти дори няма да узнаеш...

.

Ако не беше толкова далеч, скътана някъде от мен,и имаше желание щях да бъда до теб във всеки един момент.
не мога да не бъда до теб .. физически или не .. до теб съм!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !!

Случвало ли ти се е...?

в хубав момент да се хванеш за главата и да си кажеш "Не това не може да се случва на мен."
да си единствения, който се усмихва под дъжда в 7 сутринта
да се обадиш на всичките си любими хора, само и само да им кажеш колко си щастлив
да се чудиш това в стомаха, дето те свива какво е...
да си пееш, вървейки сам из улиците
да се усмихваш без причина и повод
да искаш дете
да ти подарят домашен любимец
да се разплачеш
да прекалиш
да искаш да правиш глупави, детински неща само и само, за да доставиш удоволствие
да слушаш една песен 8483877874289924784 пъти и да искаш да я чуеш пак и пак и пак
да прекрачиш границите, които никога по никакъв начин и заради никого не би прекрачил
да излъжеш
да те излъжат
да простиш
да искаш да ти простят
да се изчервиш без причина
да целуваш някого всяка вечер и ако не си смазан да преминеш нататък
да минаваш по определени твои си пътеки
да искаш да разбираш от най-забутаната тема, само и само, защото него/нея го/я интересува
да помниш определени твои си места и да ги свързваш с хубави спомени
да се връщаш по същия път, по който си минал преди 10 мин. с някой друг
да чакаш някого с нетърпение
да те чакат с нетърпение
да преглъщаш и дишаш учестено, само защото той/тя е до теб
да въздишаш, защото ти е хубаво
да си до него/нея, въпреки че той/тя не е до теб
да си мазохист
да изядеш огромно количество хубав шоколад
да слушаш някой как диша и да гледаш в тавана с блуждаещ поглед
да не спиш, защото просто не ти се спи
да не ядеш, защото не ти се яде
да....се притесниш за някого...
да кажеш на някого, че той/тя е твоите посоки
да използваш нечии любими изрази
да натиснеш F5 78354987545678468745645 пъти за един работен ден
да купиш пластмасова къща, да я оцветиш и напълниш с желирани бонбони
да сложиш хартиени сърца на чашите за кафе
да използваш мило обръщение, като "буба"
да се върнеш от далече заради някого
да пътуваш без маршрут
да прегръщаш силно
да чакаш с години
и най-вече, да искаш нещо повече от всичко друго за Коледа :)

island

(\`/)

Топло настръхване –
по гръбнака ми
залезно пълзи слънцето.

Усещане за близост –
измъквам се
от вече малката си кожа
и се скривам в пазвата ти.

Камшик по пясъка –
мимолетна следа
от зараснала повърхност
(дълбокото недоказано боли)

когато..

Когато някой се опита да се
вгради като чужда рисунка
в пейзажа на твоите мисли
обагрил съня ти до болка...

Когато някой те съветва да спестиш
ъглите тъмни от парцела на
душата му и сее пясък
от неверие всеки миг...

Когато някой политик
ти говори фантасмагории,
а обърква поредния ход
в циферблата на времето...

Когато някой разкъсва с таен код
висините пресметливо,
оковал правда и вяра в хомот,
и те кара да пееш пресекливо...

Когато някой измислен актьор
изиграе погрешно етюд
на лъжата без капка талант,
аплодиран от тълпата...

Когато звукът е невярно роден
от разстроена силно китара
и тегне в залязващ приесенен ден
като скърцащи релси на гара...

Когато с изопнато снобско лице
някой измерва поносимите
сетибели на душата ти
и чака да скочиш в бездната...

Когато полето на някой такъв
напорист предавател
излъчва фалшиви вълни
търсейки твоята антена...

Още ли ще търпиш ти,
изискан мълчателю??!

Astounded

имам чувството,че тази песен се е вселила в мен (/"_"\)

+ - = ? = да =не коректност ?

- Имаш чувството,че подтикваш хората = да страдат WHY?
+ Може би аз съм те накарал да мислиш та чрез даржанието си ?
иле не = Never Mind
Обичаш да се променяш или а? или (Б) (В) О!! следващия ?-ос, ако обичаш = наистина, какво
значи тази дума > (истина)? наистина ли ? наслаждаваш ли се на всяко едно вдишване или издишване?а?
моментно или вечно ? Достатъчно ли е да виждаш хората? а да ги усешташ? без да виждаш очите им ?
как си предствяш че излежда заек срештнал гърмяща змия? > гръмнат? змия? хапеща гърмяща ? каква (О) змия??
змията хапе ли дори и само с присъствието си ? или да хапе само със зъби ? а да гърми ?
дали ще се прочуе с блестящи идеи змия-та ? известна ли е с идиотщините си ? мигновенно ли изчезва преградата
- между змия-та и егото ти ? СПОСОБНОСТ=МОГА=ДЪЛБОКИ ЧУВСТВА=НЕ ? да? а?
+ to be continue or not?.....>?

Koop - концерт на 14 ноември 2007 в зала 3 на НДК

Koop - концерт на 14 ноември 2007 в зала 3 на НДК

Ексцентричните шведи Oscar Simonsson и Magnus Zingmark, които понякога обичат да носят рокли и грим

Пускат/правят:

Acid Jazz | Downtempo | Тrip hop

Звучат като:

Romantic Swingtronica

Вдъхновения:

Jazz & Love

Особени заслуги и постижения:

- Три студийни албума Sons of Koop (1997), Waltz for Koop (2001) и Koop Islands (2006)
- Много ремикси, сред които и този на Here’s that rainy day на Аструд Жилберто, включен в компилацията Verve remixed

Другите за тях:

Чуйте Come to me. Ако питате мен, тази песен ви казва всичко, което имате нужда да знаете за Koop Islands. Само след няколко секунди ще си представяте, че сте на две абсолютно различни места едновременно. Andres Lokko, Лондон, юли 2006, за албума Koop Islands

1 и Cotton Records за тях:

Абсолютно необяснимо е как можеш да запишеш компилация от девет топлокръвни джазирани изпълнения с дъх на карибски нощи в едно малко студио в Стокхолм, докато навън е минус не знам си колко градуса и не спира да вали сняг. Ексцентричните Oscar Simonsson и Magnus Zingmark, които вече 10 години стоят зад името Koop явно нямат проблеми с абстрахирането от околния свят и преминаването в други времена и пространства. Защото 30 сек. Koop саунд са напълно достатъчни да забравиш, че годината е 2007 и да си представиш, че си с бял ленен костюм на палубата на някоя яхта край бреговете на Ямайка.

Концертът на Koop в София ще е на 14 ноември, когато навън ще е доста студено, но ние ти обещаваме, че за няколко часа зала 3 на НДК ще се телепортира на някой екзотичен южен плаж с привкус на Jazz Age eлегантност и партита в градината на Гетсби. На сцената, заедно с двамата шведи, ще излязат още 4-ма музиканти и певицата Hilde Louise Asbjornsen, чийто вълшебен глас ще те гали като топъл морски бриз.

сън

ти сън ли си или отмина?
или си утринна звезда?
далечна но със близко име..
светлината свети
през леда тъй както заслепи
на моята
любов лъча
топла река
прекрасна
ти
или си си ти
или те има
сън ли си
кажи
каде остави ти надеждата
да бъдеш с мен в сърцето ми ....?
изживей щастливия си ден

ЗАКОНЪТ

На всички ни е дадено да живеем по веднъж. Веднъж и само веднъж можем да живеем.
В ничий живот не съществуват обещания. Има само възможности. Най-голямата привилегия на всеки човек е да преследва разгръщането на своя най-голям потенциал. Това преследване, предприето искрено, е истинското пътуване към Съвършеното здраве.
Крайната цел е последователното прилагане на Закона за безусловната любов.
Науката твърди, че най-висшата цел на живота е мъдрото използване на познанието.
Политиците твърдят, че най-висшата цел е свободата.
Социолозите твърдят, че най-висшата цел е в добрите дела на човека.
Икономистите твърдят, че най-голямото ни призвание е финансовата независимост.
Религията твърди, че върховното нещо, което човек може да притежава, е вярата.
Всички те фокусират вниманието си върху част от истината. Тя е във всекидневното практикуване на най-големия от всички неоспорими закони на Съвършеното здраве - Закона за безусловната любов.
В основата на всеки успех, на добрия здравен статус, на самоусъвършенстването стои неутолим дух, който ни поддържа дори когато не го осъзнаваме. Този дух е любовта.
Аз вярвам, че съществува Бог. Разбирам, че когато хората си мислят за Бога, често представите им са много различни. Установил съм, че най-смислено е да си представяме Бога като Първоизточник, като Създател на всичко, Дарител на живота, Присъстващ във всяко кътче на Вселената, във всеки момент.
Вярвам също, че като човешки създания ние не можем да постигнем Божественото съвършенство. Но ако му позволим, Божественият потенциал се отприщва у нас и чрез нас, давайки ни възможност да се доближим до Божия промисъл.
Най-висшия израз на Божия промисъл е прилагането на любовта в отношенията между хората; любовта, основана върху решението да служим. Тя е динамично състояние на съзнанието; отдаване, съзидателен поток, хармония.
Безусловната любов приема факта, че да си човек, означава да грешиш и да не си съвършен. Тя е изборът да обичаш, без да поставяш условия и да търсиш отплата. При тази закон няма "ако", няма корист.
След едно искрено усилие за прошка, аз взех решение да обичам, доколкото съм годен за това, без да поставям каквито и да било условия. Целта ми бе не да намаля страданието си, нито да отлагам неминуемата си смърт. Целта ми бе да живея на момента, да извлека максимална полза от него. Само безусловната любов можеше да изпълни тези цели.
Аз познавах гнева, страха и отчаянието. Моята способност да ги преодолявам се оказа в пряка връзка с любовта. Въпреки болката, въпреки опасенията, въпреки всичко, проумях, че единствената ми работа, задача, цел е да обичам. В това откритие лежаха семената на Съвършеното здраве.
Когато наистина бях готов, за да позволя на Божията любов да се излива чрез мен, животът ми се промени. Знаех, че докато дишам, трябва да бъда канал на Божията любов. Бог работи чрез хората. Аз съм човек. Следователно, Бог можеше да работи и чрез мен! Именно в това решение открих основата за пълна положителна промяна.
Вярвам, че в света няма нищо по-важно от безусловната любов. Няма по-висше призвание, няма по-голямо удовлетворение.
Аз практикувам това, което наричам "всекидневна проява на любов"- веднъж на ден за мен е задължително да намеря човек, комуто безусловно да отдам любовта си. Ползата и резултатът от тази практика са, че промених живота си.
Простичкото решение да обичаш безусловно се отразява на всички останали решения, върху всяка връзка. Това лекува по един изненадващо прекрасен начин.
Силата на любовта не е нито тривиална, нито незначителна. "Любовта лекува" е широко известно схващане. Има и един неприятен страничен ефект: много хора, които не получават клинично излекуване, развиват чувство за вина, че не са успели да обичат достатъчно или да демонстрират достатъчно силно състрадание, за да стигнат до изцелението. За тези хора любовта не лекува. Те не обичат безусловно; те сключват сделка. Те принизяват безусловната любов до техника, до начин на лечение и постигане на здраве. Любовта е много повече от предписание. Няма формула, няма универсален начин да се свърже духовното съвършенство с клиничното лечение.
Любовта по-скоро преобразява страданието. И това преобразяване може да включва клиничното изцеление, но може и да не го включва. Преодоляването на болестта не е еталон, по който може да се съди.
Любовта е съзидателна. Законът за безусловната любов ни кара да променим из основи схващанията си за действителността. Силата на този закон далеч надхвърля личното ни здраве и благополучие или нашия живот. Откликвайки на любовта, ние се превръщаме в сътворци на свят с безброй възможности.
Чрез своите думи, мисли, действия и молитви ние сътворяваме живота си. Процесите вътре в нас също се отразяват във физическия свят. Ние влияем на събития, отношения, шансове, финансови възможности… Ние творим.
Най-силната, най-благоприятната форма на творчество е безусловната любов. Болестта не е единственият път за нейното осъществяване. Когато в криза се приложи безусловната любов, винаги - да, наистина винаги! - условията се подобряват. Променя се отношението ни към кризисната ситуация.
Да гледаме живота през призмата на безусловната любов означава да се освободим от задръжките на обичайното. Ние вече не сме оковани в използването на остарели, консервативни, отровни и съмнителни решения на проблемите. Чрез Закона за безусловната любов се стига до най-добрия, до единствения отговор.
Законът за безусловната любов представлява духовност в действие. Ако не можем да приемем съществуването на Бога или на някоя друга форма на Висш разум, можем да приемем, че проявяването на обич към друг човек е в състояние да промени живота на двама: на този, който получава любовта, и на този, който я дарява.
Да живеем, без да осъзнаваме какво мислим, чувстваме, обичаме и творим, е заплаха за здравето и благополучието ни. Да се научим да живеем и обичаме съзнателно, да развиваме ума и прозрението, ни освобождава от потребността да се изживяваме като жертви на живота, както и от мисълта, че обстоятелствата контролират съдбата ни. Любовта е индивидуална сила. Любовта превръща съзнанието на отделния човек в сила, която променя света край него.
Безусловната любов е непредубедена; тя не осъжда; тя те е приела завинаги такъв, каквото си. Хората, чийто дух е посветен на любовта, съзнават истината, че те са сътворци заедно с Твореца-Бог.
Пътят на безусловната любов не е лесен, но затова пък прави живота съдържателен.
Пътят на любовта не е интелектуално упражнение. Той е животрептяща необходимост; постоянно предизвикателство; непрекъснато се променя; неизменно изисква дисциплина и предварително обмисляне. Ако изберем пътя на любовта, трябва да го следваме неизменно, до края. Ако не го изберем, не живеем пълноценно.
Не е лесно да се съблюдава Законът за безусловната любов. Може да се отклоним един или два пъти, но никога няма да освободим съзнанието си от безусловната любов, щом веднъж сме я приели. Тя става наша завинаги, но тя има и своите изисквания:
1. Законът за безусловната любов изисква от нас да познаваме всички останали закони за Съвършеното здраве. Те са нашите инструменти. Колкото повече знаем, толкова по-силни ставаме.
2. Законът за безусловната любов е благополучие в най-широкия смисъл. Той е връзката с останалите правила. Безусловната любов е практическата същност на подхода към съвършеното благосъстояние на тялото и духа.
3. Безусловната любов не ни позволява повече да обвиняваме другите. От обвинението полза няма; то ни отнема възможността за промяна. Да обвиняваме другия, означава да обвиняваме себе си. Да правим равносметка - да; но "Не" на обвиненията.
4. Безусловната любов ни принуждава да изследваме всички изкуствени бариери в живота и да ги премахваме. Поставянето на граници между народи, раси, религии; лепенето на етикети; убедеността ни, че сме независими от другите - това са остарели понятия. Те повече не важат. Те служат единствено да разделят хората. Животът, съобразен със Закона за безусловната любов, не познава ограничения.
5. Законът за безусловната любов е отвъд пределите на времето и пространството. Любовта се предава за миг. Тя минава през всякакви граници - и действителни, и въображаеми. Тя е вечна. Тя изисква непрекъснато да внимаваме за собственото си състояние. Ако усетим и най-лекия негативизъм, трябва незабавно да се изцерим.
6. Пътят на безусловната любов не минава през джунглата на насилието. Тя минава през отношения, подхранващи душата.
7. Законът за безусловната любов изисква да се освободим от противоестествените си навици: наркотици, алкохол, отрицателни привички, страхове и пр. - всичко, което ни кара да губим способността си да обичаме. Непрекъснато трябва да правим избор, освобождавайки се от низките страсти и търсейки по-висши нива на духовно израстване.
8. Законът за безусловната любов изисква от нас да вършим всичко това с благост спрямо себе си и спрямо другите. Необходима е всестранна дисциплина. Да обичаш, налагайки волята си, чрез решимост и без състрадание, е форма на самоналожено насилие. Ценете съвършеното здраве на тялото и духа си. Уважавайте се и бъдете нежни към себе си.
9. Безусловната любов изисква да запазим концентрацията си. Това означава да се сравняваме единствено със себе си, а не с другите. Собствената ни ангажираност е единствената мярка за напредък.
10. Над всичко, Законът за безусловната любов изисква непрекъснато да проявяваме любов. Трябва да правим това всеки ден, всеки час, всяка минута. Следвайки този път, ние изпитваме великата радост на висшия порив и жънем богатите плодове на съвършеното здраве. Законът за безусловната любов е най-важният сред всички 22 неоспорими закона на Съвършеното здраве. Прилагайки го в живота, човек получава богато възнаграждение: физическо здраве, мъдрост и състрадание и става оръдие на мира.

ТИ СИ ..

Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето й.
Жив си, така че вземи живота си и му се радвай.
Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е живеещият в теб Бог.
Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ти доказва съществуването на живота и на енергията.
Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е.
Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да живеем и да се радваме на живота.
Кажи "Не". Кажи "Да".
Всеки има правото да бъде самият себе си.
Не ти трябва познание.
Не ти е необходимо другите да те приемат.
Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите.
Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото.
В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!"
Бог е Живот.
Бог е Живот в действие.
Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже", е да живееш, давайки най-доброто от себе си.
Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.
Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде.
Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на момента.
Живей, без да се страхуваш от присъди. Промени поведението си, не се води от това, как ще те приемат другите. Ти не си отговорен за мнението на другите. Откажи се да контролираш другите и те ще загубят контрола си над теб.
Учи се от мъдрите. Те са такива, каквито са. Те действат с това, което имат, и правят това, което могат.
Учи се от нещата. Те са такива, каквито са. Не прави неща, за които не си създаден. Мъдрият знае границите на възможностите си; глупакът - не.

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия

ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

СЛОВОТО

Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

all i need is you

Докосване

Ти сън ли бе или реалност,
едно докосване в нощта,
политнала мелодия от нежност,
изплувала от вечността.

Не те видях, но те усетих...
наоколо ефирно ти кръжиш.
Целувка топла аз ти пратих,
а ти доволно ме следиш.

Ела, не бягай в този лунен час,
приемам те в обятията свои...
И чувствам полъх лек и шепот плах,
докосваш ме и литваш пак към своите покои.

Ще се върнеш ли отново не зная,
аз с теб обичам да играя.
Тъй както ти рисуваш ми очите
и сладостно окриляш ми мечтите.

you love

Ти... любов! Не знам дали съм аз... Не знам и дали си ти. Но знам това, което много други не биха разбрали... Да обичаш не е шега. И страданието е за тези, които могат да страдат. То не е за нас. Ние просто знаем какво е да обичаш, да не заспиваш от страст, да не се събуждаш от опиянение... Да не те е страх да полетиш, да не те е страх да плачеш... Да не се боиш от истината, да не виждаш сивите дни... Да не спираш, да продължаваш и да гледаш напред...
Обичам те... Само толкова имам да ти кажа, всичко друго е смешно...

любов

Поглеждаш в очите ми и аз в миг ослепявам, изгубил всичките си мечти. Ти си като кръвта под кожата ми, във вените и в сърцето. Усещам те толкова дълбоко в себе си, че се превръщаш в част от мен. Ти си последната глътка въздух и нова, даряваща ми живот. Ти - от сега, докато имаме време, помогни ми, защото се подхлъзвам от върха. Потъвам в дълбините на твоята любов и се превръщам в роб на споделените чувства. Изгубих се в теб и всичко, което изпитвам, е прекалено силно, за да мога да мисля трезво. Изгубих се в теб с онова леко прошепване. Ти си всичко, което виждам, от което се нуждая, което толкова дълго, със сърцето си желая. Може би губя разсъдъка си, но всичко, отнасящо се до теб, ме кара да полудявам.


Помогни ми, за да те обичам така, както сърцето ми нашепва. Бъди там, когато нямам нужда, за да си винаги, когато трябва. Будя се с една мисъл - за теб. Заспивам с един поглед - твоят. Живея с мисълта, за целувката, отнела лошото ми настроение и родила най-прекрасното чувство. Сънувам теб, без да помня нищо. Мисли, без да мисля за нищо друго освен за теб.

Планината, слънцето и листата, нашепват за тишината предизвикана в мен. Ти я предизвика, ти я укроти, ти я създаде, Ти я руши. Ти, във всичките ми мисли и мечти. Ти и само ти до края или докогато времето ни позволява. Ти ме намери или аз пресякох пътя ти, не зная, но благодаря на всички сили и небеса, че срещнаха пътя ми с твоя и позволиха да се засечем.

Обичам те - словото в гърдите. Обичам те - капка сълза в очите. Обичам те - тишината в мислите. Обичам те - буря в нощите. Обичам те - усмивка по устните ми.




Знаеш ли?

четвъртък 19 октомври

?-оси ? оси и само ? - оси са ми в главата хиляди , безумни дразнещи подсъзнанието ми ?-оси ?
какво се случва? изпивам сериозно количество бира гарнирана с малко прясна "калифорнийска" билка . отварям си папката с последните изтеглени тракове и започвам да ги миксирам ... ?осите не ме оставят дори и за миг. почват да стават все повече и повече...?? WTF??? D: трака които свири в момента е "edmun-moved"але оп мисля си :дали е подходящ следващия трак които вече е във плеъра и даже е синхронизиран, а от edmund остава 1 мин.до края ????ставам и почвам да се клатя като си мисля че танцувам при това улавям с тялото си всеки един звук :) нищо подобно ... толкова съм се отпуснал че няма как да се раздвижа сериозно точно сега... поредна чаша бира която изпивам на 2 пъти и следваща и следваща ..... на всеки трак които пускам чаша с бира ... цигара ..бира ..цигара ... бира бира....
2 часа през ноща отворил съм терасата и съм увиличил почти до краи 2X100 Magnat- ki i и като чи ли бирата ме ободри или не ?(да:)алее..оп. самонадъхвам се с поредното лудо парче на halo - useless но ми липсва нещо.. празно ми е или само така ми се струва??? и така до 4 сутринта ?-ос след ?-ос трак след трак и се роди "chui's mix" които ще постна скоро. ... едва се контрлирам днес на работа след 2 литра сок от ананас и ниаколко кафета малко живвам и създвам този блог.

пс.
нямам представа как ще се приемат писанията ми от останалите но честно казано не е това целта ми и не ми пука . просто пиша