замъглената-природа

Мъглата на вън става все по адекватно чувствителна. Запленяващо гъста и дълбока. Мъглата колкото и да ни кара да не виждаме това,което очите ни искат. трябва ,най-малко да ни кара да се замислим, че притежаваме други контролируеми сетива.
Мъглата притежава много силно-реално вдъхновяващо чувство...Това чувство е индивидуално спрямо това къде се намираме. особено тази мъгла която виждам през прозореца. тази която до преди 15-20 мин.,опита да ме обгърне със студената си влажна мощ, сила и устременно прогресивно,завладяваща-целенасоченост,че за малко да успее.:) природата може да бъде;смях,любов,състрадание,желание,поглед,звук,...тръпка...може да е такава каквато си пожелае.тя е в нас както и ние в нея.съвършенна.всеки му е известно,че природата ни контролира по толкова дискретно съзнателен начин,че малко хора искат да вярват в това . мъглата е едно от многото й различни (спрямо желанията й чувства)-Защо.? С какво й се отблагодаряваме?
със:
- ужас мъгла (как ще стигна до там където искам ...и се почва ..цинизми...до безкрай..)
- бахти дъждъ провали ми всичко ...нищо:)
- сняг(обожавам сняг)-коледа,семейство,нова година,зима,ски.борд,камина,вино,мъгла:)
ЗАЩООО!!!!!
-ужас мъгла
-бахти дъждъ
СНЯГ --- :) кеф.......???????само позитиви свързани със снега .......
във всеки един природен каприз има , смисъл красота,полза,вдъхновение...,,както във снегът (описан по горе и не само). защо? сме слепи за тези неща.защо? не се опитваме да опознаем природата така, че да знаем защо прави каквото и да било. и да й кажем кои сме ние. та и тя защото е природа й е честна да ни отговори откровенно..(защото ни познава и обича)
аз е познавам обичам и й благодаря..
а вие ?