Поглеждаш в очите ми и аз в миг ослепявам, изгубил всичките си мечти. Ти си като кръвта под кожата ми, във вените и в сърцето. Усещам те толкова дълбоко в себе си, че се превръщаш в част от мен. Ти си последната глътка въздух и нова, даряваща ми живот. Ти - от сега, докато имаме време, помогни ми, защото се подхлъзвам от върха. Потъвам в дълбините на твоята любов и се превръщам в роб на споделените чувства. Изгубих се в теб и всичко, което изпитвам, е прекалено силно, за да мога да мисля трезво. Изгубих се в теб с онова леко прошепване. Ти си всичко, което виждам, от което се нуждая, което толкова дълго, със сърцето си желая. Може би губя разсъдъка си, но всичко, отнасящо се до теб, ме кара да полудявам.
Помогни ми, за да те обичам така, както сърцето ми нашепва. Бъди там, когато нямам нужда, за да си винаги, когато трябва. Будя се с една мисъл - за теб. Заспивам с един поглед - твоят. Живея с мисълта, за целувката, отнела лошото ми настроение и родила най-прекрасното чувство. Сънувам теб, без да помня нищо. Мисли, без да мисля за нищо друго освен за теб.
Планината, слънцето и листата, нашепват за тишината предизвикана в мен. Ти я предизвика, ти я укроти, ти я създаде, Ти я руши. Ти, във всичките ми мисли и мечти. Ти и само ти до края или докогато времето ни позволява. Ти ме намери или аз пресякох пътя ти, не зная, но благодаря на всички сили и небеса, че срещнаха пътя ми с твоя и позволиха да се засечем.
Обичам те - словото в гърдите. Обичам те - капка сълза в очите. Обичам те - тишината в мислите. Обичам те - буря в нощите. Обичам те - усмивка по устните ми.
Знаеш ли?
